Защо е тази агресия на пътя?
Не казвам, че всички шофьори са такива. Напоследък дори срещам все повече толерантни и културни хора на пътя, което ме радва.
Например , преди дни след работа обикалях квартала, търсейки място за паркиране. Един човек зад мен ми махна да спра и, когато отворих прозореца, ми каза: „Ако търсиш място, аз тъкмо излизам.“ Също така доста хора ми благодарят с аварийните, когато ги пусна да се престроят. Малки жестове, но правят впечатление. Харесва ми, че все повече хора ползват и мигачите си.
Обаче има и една друга крайност — агресията, която понякога е направо абсурдна.
Вчера вечерта се прибирах с приятелката ми по бул. „България“ и на едно кръстовище някакъв тип изскочи с колата си от третата лента пред нас. След това започна да се заканва на шофьора пред него с реплики от сорта на: „Излез бе, мишок, к'во ми свириш бе?!“
Човекът пред него реагира доста адекватно — просто го игнорираше, докато другият продължаваше да джафка. В един момент отворих прозореца и му казах да остави човека на мира.
И тук ми е въпросът: какво толкова се случва в главите на някои шофьори, че са готови да превърнат всяка ситуация на пътя в лична война? Аз като шофирам съм мн спокоен и дори вече не свиря на тези които ме засекат защото няма смисъл, няма да ги променя.
Някой ти свирнал? Светът свършва. Не те пуснали веднага? Започваш да се заканваш. Някой направил грешка? Вече трябва да излезете от колите, за да доказвате кой е по-големият мъж.
Разбирам, че трафикът в София е изнервящ, че паркирането понякога е кошмар и че всички правим грешки. Но точно затова трябва да има малко повече търпение, а не по-малко.
Защо някои хора приемат всяко свирване или забележка като лично накърняване на достойнството им? Наистина ли сме толкова изнервени, или просто на пътя някои си позволяват поведение, което никога не биха показали лице в лице?