Да напусна ли работата, която обичам?
Ж26, Работя в една корпорация от година и половина и обичам работата си. За толкова време не помня и една сутрин да ми е била крива, че отивам на работа. Често дори с нетърпение очаквам задачите за следващия ден и срещите с колегите. Работното време ми е идеално, имам баланс работа/личен живот. Единственият недостатък е крайно ниската почти минимална работна заплата, която шефовете отказват да вдигнат. На квартира съм, опитвам се да се издържам донякъде, но родителите ми помагат също. Без тях надали ще се справя. Живея в областен град, в който няма никакво развитие откъм работа и ако искам нещо по-добро, то трябва освен сегашната ми работа, да сменя и града. Така или иначе нищо не ме задържа тук и тъпча в едно и също положение без развитие в кариерата/личния живот. Истината е, че сърцето ми се къса, получавам паник атаки и ми тръгват сълзи само при мисълта за подаване на предизвестие, не знам как бих го направила. От друга страна това да работя за толкова малко пари за мен е унизително и не трябва да продължава дълго. Всичко е за мое добро. Буквално съм между сърцето и разума. Как да постъпя? Моля Ви за съвети.
П. с. влюбена съм в колега, което допълнително прави нещата за мен по-емоционални. Но не мисля, че с него имаме бъдеще, затова трябва да гледам на нещата обективно.
#напускане #напусна #обичам #работа #ниска #заплата