u/soft-panic-1

Hello everyone!
I am here to ask for some advice.
Let me put some background first.
I (22F) am from Bulgaria.
I have completed my Bachelor’s in Cybersecurity with excellence and 2 years earlier than normal because I decided to go on an individual learning schedule and pass all the exams plus write and present my thesis earlier.
At the moment I am undergoing my Master’s in DF which is expected to be completed in March 2027 after I pass the exams, write and present my thesis. Everything passed already is with the highest score possible.
I have been working in the IT field for some years now - started as frontend programmer, then got in cybersecurity with a support-like position, became an analyst in a SOC team, did some cybersecurity engineering freelance and currently I am a threat intelligence analyst for one US company - remotely.
The thing is that this last position is not the normal TIA and I feel like I am not working on the right skills if I want to get in DF.
I was also wondering what positions there are in the private sector, is there a demand for DF specialists? There is also a possibility to become an expert working on court cases but they need 5 years of experience and I have 4 at the moment.
I find DF very interesting and would really want to get in the field and do this full time.
My question is how to prepare myself and what to look for - courses, certificates, tools, labs, jobs, companies. Also government or private?
Any insights would be much appreciated!

Аз (22Ж) нямам представа какво да правя с живота си.
Завърших бакалавър в доста сериозна част от ИТ сферата (2 години по-рано от обикновено), след няколко месеца приключвам и магистратура.
Работя доста високо платена работа (за средното в БГ), изцяло remote.
Изглеждам добре и мога да кажа, че имам доста акъл в главата си.
Проблема е там, че не намирам радост в абсолютно нищо. Имам 2-3 приятелки, с които се виждаме през няколко месеца, но като цяло е това. Не излизам, защото няма с кого. Не си говоря с никого, защото нямам интерес да си говоря с хората, които познавам, а същевременно и не се запознавам с никого.
От друга страна интересите ми са разностранни и мога да говоря на много различни теми (за предпочитане не за повърхностни неща).
Но за сметка на това постоянно се чувствам зле и не виждам реален смисъл в нищо. Нямам представа какво да правя с бъдещето си. Да продължа да работя това, което много ме напряга, защото е супер отговорно? Да сменя след толкова време учене и вече придобит опит? Да продължа ли да уча още (докторантура)? Да се преместя в София и да започна да излизам, за да се запознавам с хора?
Поставям си някакви цели, които си мисля, че ще ми донесат някакво удовлетворение, но всъщност не е така.
Знам, че всеки е отговорен за своето щастие, но от известно време не намирам щастие в нищо. Просто не знам какво да правя, а не издържам да се чувствам така повече.
Всякакъв съвет е добре дошъл :)