Стоял ли си на опашка в Еконт зад човек, който отваря кутия, гледа я четири секунди и казва "не, няма да я взема"?

Тази кутия е пътувала два пъти. Някой е платил и двата курса. Не е той.

Първо числата, за да не си говорим на усещания.

По данни на Българската е-комерс асоциация делът на наложения платеж е около 48% от всички плащания при онлайн покупки през 2025 г. срещу 38% с карта. Разбивката за 2024 г. е още по-ясна: наложен платеж 50,30%, карти 38,20%, банкови и мобилни плащания 7,29%, "купи сега, плати после" 4,21%. Отделно 92,9% от онлайн магазините у нас предлагат наложен платеж. Оборотът на е-търговията за 2025 г. е 2,69 млрд. евро, ръст от 15%, 2,53% от БВП.

Сега частта, за която никой не говори.

1. Наложеният платеж не е безплатен. Ти го плащаш.

Таксата за наложен платеж е процент от стойността на пратката. Търговецът не я поема от добро сърце. Калкулира я в цената на продукта, за всички, включително за теб, ако плащаш с карта.

Тоест хората, които плащат картово и си вземат пратките, финансират инфраструктурата на тези, които не си ги вземат.

2. Невзетите пратки. Тук е истинската дупка.

Обичайният контрааргумент е "българинът връща много". Не е вярно и данните го казват директно.

През 2024 г. 7,1% от онлайн поръчките у нас са върнати в 14-дневния срок. Средното за ЕС е 20%. В САЩ е 30%. В Германия при категория дрехи и обувки стига 64,3%.

Значи проблемът не е законното право на отказ. Българинът не е шампион по връщане. Проблемът е поръчката, която изобщо не е потърсена. Данни на бранша сочат около 13,5% непотърсени пратки или пратки с грешен адрес.

Това е разход, който съществува само защото натискането на бутона "поръчай" не струва нищо в момента на натискане. Куриерът е карал, търговецът плаща и двете посоки плюс таксата, стоката се връща потрошена, а цената на всичко останало се качва.

Дори председателят на Българската е-комерс асоциация го казва открито в позиция за БНР: търговците биха се радвали, ако всички плащания са дигитални, защото това елиминира огромния проблем с невзетите пратки.

3. Данъчната част, която обяснява защо секторът не бърза

По Наредба Н-18 продажбата в брой изисква фискален бон. Плащането чрез кредитен превод или карта е извън това изискване.

Наложеният платеж в брой е точно точката, в която бонът изчезва. Затова НАП трябва да дърпа справки от куриерските фирми и да сверява паричните потоци, за да хване недекларирани обороти. При картово плащане следата се появява автоматично, без ревизия, без справки, без "ама аз си продавах лични вещи".

Ако си мислиш, че това не те засяга: това са данъци, които някой не плаща, а ти плащаш.

4. "Ама фалшивите сайтове"

Обърни го наопаки. Защо един фалшив магазин работи именно с наложен платеж?

Защото не му трябва нищо. Няма платежен процесор, няма търговски акаунт, няма проверка на самоличност, няма договор с банка. Вдигаш страница за час и събираш пари през куриер.

Картовото плащане изисква продавачът да е идентифициран пред платежен доставчик. И ти дава chargeback.

При наложен платеж отваряш кутията, вътре има тухла, куриерът вече е тръгнал, парите са у продавача. Няма механизъм за оспорване. Пишеш в групата "внимавайте с този профил" и това е.

Наложеният платеж не те пази от измамника. Той му е бизнес моделът.

Какво трябва да се случи

Наложеният платеж да отпадне като стандартна опция при онлайн покупки и картовото плащане да стане стандартът.

Ако някой наистина го иска, да си остане изрична платена опция с обявена реална цена на екрана, а не тих default, който се разписва в цената на всички останали.

Правото на отказ в 14 дни не отпада. То е по закон и няма нищо общо с начина на плащане. Никой не ти взима нищо.