r/bulgaria

Здравейте. Живеем в Щатите от 20+ години. Не сме се прибирали в България от доста време за повече от седмица, поради стечение на обстоятелствата. Децата ни са родени тук, но говорят и пишат на български и си ходят при възможност. Сериозно обмисляме да се приберем за постоянно, но има някакъв страх, след толкова много години. Прибиране от седмица, не може да ти даде реална представа за нещата.

Любопитно ми е как е положението в момента като цяло? Все още ли се напуска масово или стандарта и начина на живот са се подобрили и хората остават? Когато ние заминахме чалга културата беше в разгара си (нищо против музиката, въпрос на вкус, просто това което тя олицетворяваше тогава), работа трудно се намираше и беше много ниско платена и много хора заминаваха.

Ако живеете в чужбина бихте ли се прибрали и защо? Ако живеете в България-бихте ли заминали (или останали) и защо?

На моята работа има нощни смени и ония ден колегите си разправят между тях си как една началничка е била, само веднъж нощна смяна и зор е изкарала и казват, че иначе искат от нас по 5 нощни, а те не могат и една да изкарат.

Доколко са вредни нощните?

На 33 нямам търпение да се прибера, да си говоря с жената и да си играя с детето, но се дистанцирам страшно много от хората, не обичам да ме заговарят, не обичам да си говоря общи приказки с непознати или съседите. Въобще не понасям хората...

Попаднах на тази новина, ядосах се доста и следователно реших да я споделя тук.

Мои приятели ги съкратиха и то опитни (senior) програмисти от големи компании в които работят с години. Справка в интернет показва, че и на много други места се е случило същото. Умира ли айти секторът и наистина ли ще останат само гениите в него и всичии други ще станат общаци?

Предполагам, че поста ми ще е малко нетрадиционен, предвид че в повечето държави от Балканския регион това не се обсъжда особено, но все пак бих искал да се обърна към общността тук за съвет.
На 31 съм и от 2022 губя по един човек на година - майка ми, баща ми, двете ми баби (втората почина преди 10 дни), даже семейния ни котарак умря през 2024 (знам, че за много от вас ще е нерелевантно, но много го обичах).
Как продължавате напред? Особено със съзнанието, че вече сте сами? Как намирате сили да се изправите и да продължите с деня си? Не мисля, че някога в живота си съм се чувствал по-празен. Като робот съм. Не усещам дните си, няма живот в тях. Правя всичко, което се очаква от мен. Работя на пълен работен ден, гледам си кучето, наесен записвам последна година в университет. Опитвам да си осигуря по-добро бъдеще. Никой от хората покрай мен не е минал все още през това, тъй като повечето ми приятели са мои връстници.
Надявам се още дълго време да не им се налага да ме разбират. Не пия, не друсам, нямам тенденции към ескейпизъм. За съжаление работя на минимална заплата и не мога да си позволя посещения при психолог за момента, иначе много бих искал.
Знаете ли за някакви безплатни ресурси, осигурени от държавата? Можете ли да ме посъветвате нещо? Благодаря предварително и се извинявам за дългия пост! Надявам се да имате хубав ден!

https://www.technopolis.bg/bg/Trimeri/Trimer-ROWENTA-TN9650E0/p/804095?tab=reviewsTab

Купих от техен физически магазин тример по препоръка на служител. Оказа се пълно разочарование – пропуска косми, скубе, реже неравномерно, а приставките не отговарят на посочените размери. Тъй като е купен на място и вече е изпробван, връщане не е възможно. Приех го и реших поне да предупредя други клиенти чрез ревю в сайта им.

Само че Технополис отказват да го публикуват. Според общите им условия на сайта не трябва да съдържа обиди, нецензурни думи или нещо друго забранено, като естествено моето не съдържа такива, а единствено впечатленията ми от продукта, които са отрицателни. Което за тях явно е проблем. Не вярвах че тъговията е на толкова ниско ниво дори и в големите магазини, но ...