u/Techteam200

Някой кара ли си детето в детска седалка с колелото?

Аз се старая да се движа с колело из града, но поради особеностите му (че инфраструктурата е ужасна във всяка едно отношение) се налага да миксирам велоалеи, тротоари, улички и булеварди. Това включва различни настилки, дупки, павета, от време на време и някое бордюрче.

Предполагам, че това няма да е подходящ вариант ако има едно детенце на седалката зад мен, та ако някой го играе това, моля да сподели дали и как се справя.

Пловдив. Преди малко имаше буря и се изля доста добър дъжд.

Сега улиците са мокри и има локви.

Чакам долу пред входа да дойде линейка.

Чувам, че приближава голямо превозно средство.

Виждам как минава почистващ камион и пръска ВОДА по вече мокрия асфалт.

Едит: явно са пръскали за комари - в такъв случай нещата не са толкова абсурдни, колкото ми се видяха. Бъдете здрави.

Сутринта отивах към данъчните да оправям документи преди работа и по пътя (на тротоара) - човек. Лежи на земята, не виждам дали диша или не. Приближавам се - над него едно момиче, вече звъни на 112. Застанах наоколо, позагледах се - коремът му се движи - диша.

Обикновен нещастник съм - нямам идея какво се прави в такива ситуации - едно време на БЧК курса за шофьорските курсове бяха казали по-добре да не пипаме, че ше стане по -зле..

Чакаме ние линейката, минават 15 минути - момичето е длъжна да изчака да се появи линейката, че е подала сигнал.. тоз' човек се поразмърда, взе да говори неразбираемо - може да е пиян, може да е с инсулт, знам ли...

Минават още 15 минути, човекът вече е влюбен в момичето, нещо я гали по обувките, иска да идва бързата помощ, а един дядо, дето минва случайно ми казва, че тоз' индивид всяка седмица ди припадал в района и линейките като идвали да го прегледат после не го вземали...

Та вече минават 40-45 минути.. като мина за втори път дядото и ни каза да не си губим времето с въпросния човек на земята, нашия човек скочи, започна да псува дядотои да търси с кой да се сбие... И си тръгна просто...

Момичето, с което чакахме линейката да спаси живота на пиянката, останахме сами.. дойде линейката, обяснихме, че човекът е възкръснал и си тръгнахме.

Тази тъпа история, както животът няма поука или смисъл...
Сигурно може да се изфилософства нещо за нашата държава.. че ако викенш линейка за някой той или ше изтрезнее докато дойде или ще си умре съвсем необезпокояван...

Или нещо за това как от всички хора, на които съм можел да си дам врмето се е случило да е на някой, на който не му е трябвало и реално не съм поногнал на никого по никакъв начин... Или нещо за пияниците, просяците, смисъла на живота.. деазнам..