r/BulgariaReads

Привет, уважаеми читатели!

Преди известно време реших, че ми е достатъчно четенето, но пък нямах вдъхновение да пиша. То и без това не ми е силна страна писането, разтягането на локуми ми дотяга.

Накратко - преди месец ми дойде идея за книжка. Научна фантастика, около 450 страници по план. Речено - почнато. Сега съм в началото на писането, като гледам с какви темпове върви - ще ми отнеме може би година, докато завърша книгата.

Идеята е отлична, планът е готов, единствено реализацията оставя място за съмнение.

Така или иначе, ще се радвам на всякакви съвети относно издаването - издателство, подводни камъни и тям подобни.

Някой чел ли е книгата?

Но нека болката от моя ад разкажа,

нека говоря за страха,

за загубата нека разкажа,

обидата си аз да споделя.

Как всичко мрачно пред очите ми премина,

а аз бях слаб — не можах да подмина.

Защо повярвах му — и още се проклинам,

защо допуснах го до себе си — и още не заспивам.

Страх ме е, че той отново ще се върне,

че старият ми страх в сърцето ще се сбъдне.

И виждам себе си отново слаб —

разбрах тогава колко бил е зъл.

Защото като мен и други губят вяра,

така във тях се ражда омразата прастара.

От чуждата надежда той се храни,

от страхове, от болки и от рани.

От слабостта ни той се възвисява,

над нашите страхове без свян се подиграва.

Но вече няма да се дам на страх —

ще се изправя смело срещу този враг.

Нека пак се смее, нека ме следи —

пред него няма вече да превивам плещи.

Щом паднах аз веднъж — ще стана и отново,

а този път ще бъда по-силен от преди.

Здравейте, четящи хора!

Има ли книга, която ви е помогнала да промените светогледа си? Например подтикнала ви е да сте по-толерантни към хора с различни ценности, начин на живот, религия, сексуалност и прочие. Или пък ви е подействала като топла прегръдка и опора след загуба на ценен човек.

Ще се радвам да прочета коментарите ви и да си добавя някое интригуващо заглавие към списъка за четене. :)

Когато те обидих

Отмина го

Не каза нищо

Направи се, че не забелязваш

Държа се пак така приветливо

Усмивката ти не потрепна

Така и не разбрах

Какво се случи в твоята душа

Сега изпитвам чувство за вина

От години не мога от нея да се отърва

А след вината идва и страха

Очаквам отмъщението ти зловещо

Но ти усмихваш ми се все така

И правиш жестове горещи

Показваш обич – от злоба няма и следа

А аз от чувството си за вина

Не ще успея да се отърва

Въпросът ми е продиктуван от друг за съвременните бг автори. Не целя хейт, имтересно ми е мнението ви.
Имаме доста писатели в момента (което е супер по принцип), но сякаш никой няма популярността и успехите на Георги Господинов. Бърдаров, Русков, Мария Пеева и тн имат читатели, имат тиражи, но за Господинов основно четем на какъв още език е преведен, каква награда е получил в чужбина, тия дни във фейсбук четох постове даже, че имал шансове за Нобелова награда.
Според вас той наистина ли е толкова по-добър от останалите или има и нещо друго, като добър издател например?