Как се справяте със скръбта?
Предполагам, че поста ми ще е малко нетрадиционен, предвид че в повечето държави от Балканския регион това не се обсъжда особено, но все пак бих искал да се обърна към общността тук за съвет.
На 31 съм и от 2022 губя по един човек на година - майка ми, баща ми, двете ми баби (втората почина преди 10 дни), даже семейния ни котарак умря през 2024 (знам, че за много от вас ще е нерелевантно, но много го обичах).
Как продължавате напред? Особено със съзнанието, че вече сте сами? Как намирате сили да се изправите и да продължите с деня си? Не мисля, че някога в живота си съм се чувствал по-празен. Като робот съм. Не усещам дните си, няма живот в тях. Правя всичко, което се очаква от мен. Работя на пълен работен ден, гледам си кучето, наесен записвам последна година в университет. Опитвам да си осигуря по-добро бъдеще. Никой от хората покрай мен не е минал все още през това, тъй като повечето ми приятели са мои връстници.
Надявам се още дълго време да не им се налага да ме разбират. Не пия, не друсам, нямам тенденции към ескейпизъм. За съжаление работя на минимална заплата и не мога да си позволя посещения при психолог за момента, иначе много бих искал.
Знаете ли за някакви безплатни ресурси, осигурени от държавата? Можете ли да ме посъветвате нещо? Благодаря предварително и се извинявам за дългия пост! Надявам се да имате хубав ден!