u/Plus_Act_89

Говоря за фирми като: Paysafe, Payhawk, bunq, SumUp, Nexo, Tide, myPOS, Capital.com, Crypto.com и т.н.

I like both cars but I can’t decide which is the better choice? I’d appreciate your opinion.

Ако реша да не се занимавам с недвижимо имущество, физическо злато, бизнеси, и вложа всичко в етф-и, не е ли проблем, че са защитени само до 20к евро (много са малко) или не ви пука за това? Или трябва да използвам повече от една платформа (макар че освен трейдинг 212, интерфейсът на другите не ми харесва изобщо)?

В момента работа във фирма, в която заплащането и придобивките са добри, но KPI-те са супер високи, и това постоянно напрежение и бутане не ми изглежда устойчиво. Буквално все едно плащам със здравето си за пари. Има ли изобщо по-чил фирми (че обявите като гледам са все с динамична среда и мултитаскинг) или трябва да се целя в нещо по-стратегическо тип мениджмънт, отколкото операционно да работя само? В дългосрочен план този драпащ хъсъл не го виждам.

Now that the manga has progressed quite a bit do you have any stronger hypotheses regarding the context of how everything will unfold?

Намирам противоречива информация и източници по темата и ще се радвам някой по-запознат да разясни въпроса.

За най-лошия гласувам за Ботунец със сигурност.

Напоследък не виждам никой да проверява за редовността на пътниците и особено в метрото много ме дразнят мангалите, които директно зад теб минават, като се чекираш. Не заради политиците живеем в мутренска държава, а заради нас самите. Като няма ред, има анархия.

Which is the smarter approach? I feel like being an expert is better in the context of too many chiefs, not enough Indians, but after 40 are IC’s at a greater risk compared to leadership?

Здравейте! Завършил съм психология в СУ (бакалавър и магистър), но за съжаление не успях да си намеря адекватна работа по специалността. В момента работя в друга сфера във финтех компания, в която взимам относително добри пари, но в корпоративната среда няма никаква сигурност, особено с този ИИ (да не говорим колко колеги уволниха, защото не си стигат KPI-ите). Чувствам се донякъде излъган от системата и изпитвам голям яд и съжаление, че не се пробвах за кандидатстване в специалност медицина. Нямаше откъде да знам колко е зле обучението дори и в уж “най-елитния” университет в страната, защото родителите ми нямат висше, и навремето нямаше към кого да се обърна за съвет. Не мога да преодолея този сценарий какво би било, ако се бях насочил към лекарската професия. Ще се радвам да чуя вашите съвети.

Коя платформа предпочитате и защо?

Ако имахте избор, кое бихте избрали и защо?

Виждам само бербери. Има или изобщо такива, които правят и повече тип “олд мъни” прически само с ножица (без машинки и фейдове)?

Разбира се, не генерализирам, но ми прави впечатление, че доста от родителите не учат децата си от малки на базови важни неща, като готвене, перене и други битовизми с идеята, че сами ще се научат, и оправят. Че те ще се оправят, ще се оправят, но нима родителите са просто един ленив банкомат? Не трябва ли родителите да бъдат ментори, предаващи знанията и опита си, а не да държат децата си зависими от нарцистични подбуди, и накрая, ако нещо стане с родителите, детето е толкова инвалидизирано, че не може с нищо да помогне?

Бизнес, недвижими имоти или етф/акции?

Не смятате ли, че е абсурдно, че около 70-80% от завършващите висше не работят по специалността си? Не може университетите да залъгват студентите с престиж и само да им взимат парите, и губят излишно времето (разбира се, изключваме регулираните професии). Там, където не се търсят кадри, изобщо не трябва да има места за кандидатстване в съответната специалност. Това е висше, а не средно образование, за да учиш базови неща като как да учиш или да плащаш, за да се запознаеш с нови хора. Какво мислите вие?