u/SpicyDragon11

Имам лек спор с една приятелка относно запознанството ни. Ситуацията беше следната. Имаше опашка на касата в книжарницата. Нейния ред беше точно преди моя, тоест тя беше пред мен. Докато чакаме, тя се обърна 2-3 пъти през рамо и леко ме погледна. Понеже ми хареса на пръв поглед, я питах нещо за книгата, която си купуваше и след като си платихме книгите се заговорихме и после другото е история. В момента тя твърди, че е направила първата крачка, защото се обръщала към мен и си пипала косата. По този начин ми давала сигнали, че иска да се запознаем и това тя си го брои за първата крачка. Аз не отричам, че съм забелязал това, което е направила, но мисля, че първата крачка е на човека, който започне разговора и покаже малко по-ясно намеренията си. Защото не винаги тези тънки намеци, които правят жените, могат да бъдат разбрани. Аз никога не съм сигурен в такава ситуация дали жената иска запознанство или просто си гледа нещо от скука и си играе с косата, което и попринцип жените често правят без причина. Но тя твърди, че понеже дълго време е мислила как ми привлече вниманието, затова се забавила малко по-дълго в книжарницата и минавала няколко пъти покрай мен докато разглеждам книгите. Обаче аз не съм и обърнал внимание веднага и тя продължила да прави опити, когато сме се озавали заедно на касата. И накрая започнала да губи надежда, че ще направя нещо, но все пак в последния момент успяла да ми привлече вниманието. Моето мнение е, че тя е стояла в полезрението ми с надежда аз да направя първата крачка. Тя твърди, че нейното поведение е истинската първа крачка. Кой е прав?

Първоначално помислих, че не е видял колелото и е спрял късно, дали от алкохол или ярост и бързане, ама тогава едва ли колелото щеше да пострада толкова малко. Щеше да е цялото под колата. Много по-правдоподобно изглежда преди да е гонил други деца. И сега като е видял две колелета на пътя и "две деца" решил да ги превъзпита, но да затисне колелото за да не избягат. Ама не съобразил че не са деца, а баща и дъщеря и сега си носи последствията.

Напоследък чувам децата да използват английската дума "nonchalant", когато описват човек. Интересно ми е, че винаги я използват с някакъв негативен смисъл, тоест като качество, което не харесват. А доколкото знам думата има значения като спокоен, безгрижен, уравновесен, запазващ самообладание в напрегнати моменти и т.н. Тоест думата описва добри качества. Представям си, че nonchalant е обратното на човек, който е неуравновесен, емоционално нестабилен, лесно изпада в паника или в гняв. Защо тогава децата тинейджъри приемат nonchalant за нещо негативно? Какво имат предвид, когато използват тази дума?